Вие сте тук

Алфа Рисърч представи електорални нагласи на финала на предизборната кампания

четвъртък, 22 Май, 2014 - 13:13

 

Изследването на електоралните нагласи за Евроизбори 2014г. е реализирано от Алфа Рисърч по поръчка на вестник Дневник.  

Проведено е в периода 17-20 май 2014г. сред представителна за пълнолетното население извадка, стратифицирана по тип населено място. В допитването участват 1024 пълнолетни граждани, подбрани по метода на квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.

Алфа Рисърч и „Дневник“ носят отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на техните страници. Те не носят отговорност за частично или манипулативно използване на тези данни.

Съгласно чл. 137а от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.                                                                                                                                         

Прогнозата на Алфа Рисърч за изхода от изборите за Европейски парламент в България е направена въз основа на настоящото проучване и наблюдаваните през последните месеци тенденции. За разлика от периодичния мониторинг на обществено-политическите нагласи, в който се проследява електоралния потенциал на партиите сред всички пълнолетни граждани, прогнозата представя подкрепата за политическите сили сред решилите да гласуват на 25-ти май.

Едномесечната кампания за евровота води до ръст с около 4 до 5% на избирателната активност. Към 20-ти май между 2.6 и 2.7 милиона избиратели заявяват намерение да отидат до урните в неделя. Ако и тази година се използват списъците от Парламентарните избори от 2013г. (които наброяват 6.9 млн. избиратели), активността би била около 38% – равнище, съизмеримо със средното в национален и европейски план на евроизбори през последните години. Към момента липсват индикатори за значителни промени в активността: нито в посока рязък спад (както на Евроизборите през 2007г., когато гласуваха под 2 милиона избиратели), нито към рязък скок и съответно – излизане на сцената на нов електорален феномен.

С най-големи шансове за първа политическа сила на изборите е ГЕРБ. Подкрепа за него заявяват  27.3% от решилите да гласуват в неделя.

БСП заема  втора позиция с  23.6%, като не добавя нови гласове в хода на кампанията.

ДПС постига максимална мобилизация на привържениците си и с подкрепа от 13.4% от гласувалите  остава трета в предпочитанията на избирателите.

Масираната кампания на България без цензура осигурява електорален ръст на партията през последните две седмици. Тя достига 10.5% от вота в урните и се очертава като четвъртия представител в Европейския парламент.

Активизацията на дясно-центристките избиратели в хода на кампанията дава отражение и върху позициите на Реформаторския блок – с  5.9% от  твърдо решилите да гласуват той  има възможност за свой представител в Европейския парламент.

Към момента АБВ събира 5.3% от гласуващите. Тъй като тяхната подкрепа е твърде неравномерна по региони и са възможни по-широки амплитуди, те също запазват шансове да преминат прага от 5.88% и да се намеси в разпределението на мандатите.

Мобилизация през последните седмици е налице и сред националистическия вот, но фрагментирането му между няколко формации отслабва възможностите им да получат места в Европейския парламент. Най-добри позиции в тази част от спектъра имат Атака – 4.1% и НФСБ – 3.9% от решилите да гласуват.

Прогнозата на Алфа Рисърч сочи, че 17-те български мандата в Европейския парламент с най-голяма степен на вероятност биха се разпределили  между пет политически формации: ГЕРБ – 6 места, БСП – 5, ДПС – 3, България без цензура – 2, Реформаторски Блок – 1. Това би означавало 7 мандата за групата на ЕНП, 5 - за групата на ПЕС, 3 – за АЛДЕ и 2-ма непринадлежащи към никоя политическа група.

Възможни размествания  могат да дойдат от две посоки:

  • От партиите с близки до избирателната квота (5.88%) позиции, за които участието в разпределението на мандатите може да се окаже въпрос на малък брой гласове.
  • От дистанцията между трите водещи политически сили, която може да промени съотношението в броя на получените мандати.

Тези два източника на потенциални изненади превръщат постигнатата от партиите мобилизация в ключов фактор за резултата от вота.

 

 

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.