Вие сте тук

ЕК предявява искове срещу България и Испания пред Съда на ЕС заради лошото качество на въздуха

четвъртък, 25 Юли, 2019 - 13:33

Днес Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Испания пред Съда на ЕС във връзка с лошото качество на въздуха, съобщиха от ЕК. В България не се спазват пределно допустимите стойности на серен диоксид (SO2), a в Испания — на азотен диоксид (NO2).

Взетите днес решения са част от активните действия на Комисията за съвместни усилия с държавите членки с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“.

Що се отнася до България, най-скорошните данни за серния диоксид (SO2), които държавата е предоставила, показват трайно неспазване на пределно допустимите почасови и дневни стойности на SO2 в югоизточната част на страната, където се намират четирите най-големи топлоелектрически централи. От 2005 г. насам са в сила разпоредби на ЕС за пределно допустимите стойности и концентрацията на SO2 в атмосферния въздух. Те започнаха да се прилагат за България от присъединяването ѝ към ЕС на 1 януари 2007 г. С днешното решение за втори път се предявява иск пред Съда на Европейския съюз за неспазване от страна на България на стандартите на ЕС за качество на въздуха. В решението си от 5 април 2017 г. Съдът потвърди, че България не е спазила пределно допустимите стойности за прахови частици ПЧ10 (Комисия/България, C-488/15).

Най-новите данни за качеството на въздуха, предоставени от Испания, потвърждават системното нарушаване на разпоредбите на ЕС относно пределните стойности за азотен диоксид (NO2), които са правно обвързващи от 2010 г. Решението да бъде предявен иск срещу Испания се отнася до градските зони на Мадрид, Барселона и Валес-Байш Льобрегат, в които се наблюдава трайно превишаване на пределно допустимите стойности на NO. Според Европейската агенция за околна среда почти 9000 случая на преждевременна смърт в Испания всяка година се дължат на високите стойности на NO2.

В случай на превишаване на пределно допустимите стойности, определени в законодателството на ЕС относно качеството на атмосферния въздух (Директива 2008/50/ЕО) — какъвто е случаят с България и Испания — държавите членки трябва да приемат планове за качеството на въздуха и да гарантират, че в тях се съдържат подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Въз основа на принципа на субсидиарност законодателството предоставя избора на средства за спазване на пределно допустимите стойности на държавите членки.

Въпреки че държавите от ЕС са поели задължение да гарантират добро качество на въздуха, замърсяването продължава да бъде проблем на много места, като положението е особено тежко в градските райони.

Замърсяването на въздуха продължава да бъде най-сериозният здравен проблем от екологично естество в ЕС, на който се дължат приблизително 400 000 случая на преждевременна смърт годишно. Замърсеният въздух води до сериозни заболявания, сред които астма, сърдечносъдови проблеми и рак на белите дробове. Проучванията сочат, че лошото качество на въздуха води до преки икономически разходи, които значително надвишават 20 милиарда евро годишно.

Основен източник на прахови частици (ПЧ10) са емисиите от промишлеността, трафика и домашното отопление, а също и селското стопанство. Серният диоксид (SO2) се отделя при използването на съдържащи сяра горива (въглища и нефт) за битово отопление, производство на електроенергия и за гориво за моторни превозни средства. Серният диоксид може да засегне дихателната система и функциите на белия дроб и да причини дразнене на очите. Сярната киселина е и основният компонент на киселинните дъждове, които причиняват обезлесяване. Азотният диоксид (NO2) се отделя предимно в резултат на човешката дейност, като например движението по пътищата — по-специално от дизеловите превозни средства, както и промишлеността. В законодателството на ЕС са определени пределно допустими стойности за ПЧ10 и SO2, които влязоха в сила за държавите членки през януари 2005 г., и за NO2 — в сила от януари 2010 г.

ОСП: Говори науката

Платени публикации

pic

Регенеративното, или наричано още консервационно земеделие, използва по-систематичен и цялостен подход към земята, която се обработва, и прилага в обработката принципи, осигуряващи повишена продуктивност и биоразнообразие в дългосрочен план. В основата му стои доброто състояние и функциониране на почвите. Доброто състояние на почвата зависи от органичната материя, която включва всякаква жива материя като корени на растения, червеи, микроби.

pic

Международното общество за прецизно земеделие прие следната дефиниция за прецизно земеделие през 2019 г.: „Прецизно земеделие е управленска стратегия, която събира, обработва и анализира времеви, пространствени и индивидуални данни и ги съчетава с друга информация в подкрепа на управленски решения въз основа на изчисления на възможните промени. Резултатите са повишени ефикасност в употребата на ресурси, качество, продуктивност, доходност и устойчивост на селскостопанската продукция.“

pic

Формите на трудова заетост в сектор селско стопанство са три: самонаети (фермерите), наети (наемните работници) и семейна работна ръка. Тази заетост често се определя от анализаторите като непълна, допълнителна и неформална. Според данните на Агростатистиката в българското селско стопанство преобладава дела на самонаетите и семейните работници, а наетите са около 10% от всички работещи в земеделието.

pic

Интелигентните системи промениха изцяло традиционните методи на животновъдството като практика. Продуктивното и конкурентно животновъдство използва модерни технологии от рода на модели за машинно самообучение. Модерните технологии позволяват набиране на големи обеми от животновъдни данни, които могат да се използват за ежедневни морфологични, физиологични, фенологични и други свързани измервания.

pic

Селското стопанство е най-голямата индустрия в света и има много значимо въздействие върху околната среда. Много от неговите дейности причиняват замърсяване и деградация на почвите, водите и въздуха. То обаче може да играе и положителна роля, например чрез улавянето на парникови газове в почви и култури или намаляването на риска от наводнения, когато се прилагат определени земеделски практики. С разширяване на обхвата на тези практики въздействието се подобрява, но остава още много път, който трябва да се извърви.

pic

В подкаст "Какво прави науката за фермера?" можете да намерите информация по ключови теми в модерното селско стопанство, свързани с глобалните тенденции на развитие, политиката на ЕС в областта на земеделието и животновъдството и научните постижения, които променят облика на фермерската професия и на селските райони.